Братя Стругатски и творчеството им не се нуждаят от представяне. Горната повест (или роман) е може би произведението им с най-романтично звучене, което няма да се повтори никога почече в творчеството им. На фона на една средновековна действителност (алюзия за действителността в СССР според някои тълкования) се прокрадва любовната "афера" на гкавния герой. Но нека това не заблуждава, не това е смисълът на историята. Тук Стругацки за пръв път започват да избистрят идеята за отговорността на "всемогъщите" и имат ли право да лишават другите от собствената им история и грешки. Пропукването на вярата, че бъдещето е светло, вече е забележима. И това те самите го казват най-добре:

"О Будущем, если честно, если – положа руку на сердце, – о Будущем мы знаем сколько-нибудь достоверно лишь одно: оно совершенно не совпадает с любыми нашими представлениями о нём. Мы не знаем даже, будет ли мир Будущего хорош или плох – мы в принципе не способны ответить на этот вопрос, потому что, скорее всего, он будет нам безмерно чужд, он будет до такой степени не совпадать с любыми нашими о нём представлениями, что к нему нельзя будет применять понятия «хороший», «плохой», «неважнецкий», «ничего себе». Он будет просто чужой и ни с чем не сравнимый, как мир современного мегаполиса ни с чем не сравним и ни с чем не сообразен в глазах современного каннибала с острова Малаита"